Начало | Политика | От народа с любов | Българската олигархия – мит или реалност?

Българската олигархия – мит или реалност?

голи хора

Какво стана с олигархията във властта и политиката? Нима тя автоматично се стопи и изчезна с падането на правителството „Орешарски“?! Не мисля. Българската олигархия е превзела и пуснала пипала във всички водещи български партии – БСП, ДПС, ГЕРБ, Реформаторския блок, ПФ.

Имам чувството, че политиците ме лъжат и подхлъзват. Внушават ми, че съм лош материал и следователно – негоден; че трябва да се примиря с този свят, изграден от тях и техните закони. Че трябва да оставя съдбата си в техните ръце, защото само те „знаят“ и „могат“. Медиите вече имат нова роля в социалните отношения – те са посредници между политиците, зад които стои българската олигархия, и обикновеното гражданство, на което трябва да се „казва“ как да гласува, кого да избере, как да живее и пр. Подсъзнателно се налага идеята на стратезите на политическите марионетки, е че тези, които са отдолу, т.е. народа, трябва да се примирят със съдбата си на угнетени.

Ето една примерна схема как работи държавността:

Власт–Лидери–Обществени/държавни структури–Организация и механизми на управлението–Общество–Взаимоотношения–Интереси (обществени/частни).

Едно управление може да става по хоризонталата или по вертикалния/йерархичния модел. Независимо от модела, всяко ниво по схемата носи съответната отговорност. За да има общество интересите на всички граждани трябва да бъда гарантирани и задоволени. Това не значи изравняване в имуществено или духовно положение. Това е изравняване във възможностите за социално–правова ангажираност.

Общество и демокрация

Демокрацията дава еднакво право на всички граждани до властта. Тя действа на принципа на хоризонталния модел. Обратно, Монархията работи като йерархичен ред, като динамиката на властта се разпределя по обществената стълбица на властта. По силата на обществени титли, съсловни привилегии и наследствено участия на аристокрацията във властта. Олигархичните режими, които днес превземат постепенно световната политика, рушат и двата модела, като при тях политическата власт се слива с икономическата. Ражда се нещо като феодализъм, прикрит зад фасадата на демокрация или монархия. На преден план функционират всички държавни структури, но връзките и отношенията се регламентират от капитала, които реално контролира политическата власт. Олигархичният модел на управление е отказ от всички човешки постижения и революции в името на човешката свобода, права и равенство. Олигархията превръща гражданите в роби, като ги закрепостява за работа с мизерно заплащане на човешкия труд. Конкретно в българският случай, българската олигархия се роди от службите на бившата Държавна сигурност. Всички сфери на икономическия живот се контролират от хора на ДС, в тома число и българските университети, болници, агенции и др.

Хората по своята природа сме социални същества. Индивидът не може да оцелее извън човешкото общество. Принципът на организиране на човешки групи, независимо дали става въпрос за малък кръг от хора, или за значима социална група, е един и същ. На първо място идват интересите и еднаквите желания. Те определят формата на сдружаване, правилата и взаимоотношенията в групата. Както и насочеността и целите на тази обществена група. Целите на групата могат да бъдат позитивни (икономически, културни, политически) или деструктивни (престъпност, мафия).

Правилата

Всяка човешка група се крепи и спазва правила. Правилата поддържат да не се разпадне самата група, както и отношенията вътре между членовете на групата. Всяка група има, излъчва свое представителство, което я легитимира пред останалите човешки групи. Представителството гарантира реда и отношенията в групата и следи за спазването на правилата.

Обществените групи

Обществените групи и техните интереси образуват мрежи в самото общество. Тези мрежи са разклонени и обвързани, и често зависят една от друга. Дискриминирането на дадена обществена група води до социално напрежение в самото общество. Тук не става въпрос за групите на верска основа или на етничен принцип. Те са друга обществена категория.

Обществените групи раждат социалните отношения. Така обществото се изпълва със смисъл, става общуването на различни равнища – политическо, икономическо, културно и пр. Ако интересите на една обществена група надделее в общественото пространство, тогава може да се очаква сблъсък на групите вътре в обществото.

Обществените групи създават обществени структури и механизми за действие и управление. Обществените структури не трябва да работят за личен или частен интерес на определена група или индивиди от общността. Тогава се ражда корупцията. Тя подкопава обществените устои и руши самото общество.
Олигархията като обществена група и социална класа има интерес от дискриминирането на обществото, чрез компрометиране на институциите, чрез издигане на марионетни партии партийни фигури, които работят за нейния личен, икономически интерес. Олигархията е скрито управление на едрия капитал.

Общественият интерес

Общественият интерес е сериозно разклатен от властта на олигархичните групи. Връщането на общественият интерес на гражданите може да стане само чрез обединените сили на всички обществени групи в обществото, които не са част от едрия капитал. Друго решение няма. Ако това не се случи – обществото маргинализира под робския хомот на олигархията, която държи едновременно и капиталите на държавата, и властта над обществото.

Обществото

Обществото обаче има една голяма слабост, подобна на човешкото съзнание – да забравя или да бъде подкупвано. Борбата с олигархичните групи може да успее само от лидерство, излъчено от широка обществена подкрепа, което постави обществените интереси по–високо от частните. Лидерство, което е готово да се откаже от богатство, за сметка на обществена служба.

Тук стигаме до другият сериозен проблем – как да бъде създадено това лидерство. Олигархията побеждава в тези държави, в които има много силно колективно чувство (например страните от източна Европа – Русия, Украйна, България и др.). Когато личността се разтваря в колективните форми на живот, обществото става подвластно на определени символни модели и внушения (като например, че руския народ е братски на българския). Нациите нито си приличат, нито са братски. Нацията стъпва върху собственото си чувство за уникалност, което предполага уважение към другите нации, а не шовинизъм.

Обществото може да отхвърли властта на олигархията само като разхлаби връзката на обществените групи с ярките, изявени личности и лидери. Те трябва да поведат обществото, за да има така жадуваната общност от граждани в България. Свободно общество има само там, където има пространство за свободата на отделната личност. В общуването, в полето на срещата в обществените групи, личността проявява себе си било чрез творчество, било чрез политическа или икономическа активност, или чрез социална ангажираност. Полето на срещата с другия става чрез службата към нещо по–духовно и свято, чрез поведението на достойнство и уважение и чрез делата. Тези три компонента определят физиономията на цялото общество, на нацията като цяло. В тях трябва да шества свободния човешки дух, осигуряващ равни права, но и равни задължения. Властта трябва да страни от икономиката и да се намесва само, за да създаде законите и да се следи за тяхното спазване. Да подпомага за съхраняването на традициите, защото те са живото доказателство за нашата културна и национална идентичност.

Автор: Венелин Бараков
(историк)

Напиши коментар

Вашият email няма да бъде публикуванЗадължителните полета са означени с *

*

Loading Facebook Comments ...