Начало | Общество | Обществен живот | Рибена чорба по Шлепчийски

Рибена чорба по Шлепчийски

„Забавни случки и историйки от кухнята“….включвайте се, кой колкото може, с преживявания и забавни моменти около печката и в кухнята…..очакваме вашите писания и емоции, да ги споделим заедно….

Рибената чорба или как се прави, от извора…

Скоро гледах по телевизията в едно от предаванията за кухнята как се приготвя Рибена чорба от района на река Дунав. С уважение към колегите, ще Ви разкажа една историйка, за това как се научих да приготвям такава чорба….

Тъкмо бях започнал работа в БРП (Българско речно плаване) или както се казва „на корабите“, като готвач. Плавахме в посока Рени (първото украинско пристанище по Дунава в посока Черно море, тогава в рамките на СССР). Бях най-малкия на години на кораба и всички ми викаха галено „Майсторче, майсторче…“, а бях и сам в кухнята (имаше и такива кораби, на които имаше и помощник-готвач).
Някъде, малко след като навлязохме в „Борча канал“ (румънска територия, част от Делтата на Дунава) ни обградиха румънски рибари с лодки, пълни с риба. Румънците хвърляха въжета и моряците ги завързваха за кораба. Нормално беше по реката да се търгува с натурална размяна….всеки предлагаше, кой каквото има, бързо спазаряване и готово. Имаше доста риба, включително един голям сом…..може би над 10 кг.
Капитана бързо се споразумя с румънците и срещу захар, сирене, сол и олио получихме риба, достатъчна да изхрани екипажа (около 20 човека) за два дни.

Изпържих голяма част от рибата за обяд, а главите и част от сома оставихме за чорба.
С нас се движеха около шест шлепа, които водихме, с нашия кораб-влекач и които трябваше да оставим в Рени.
На другия ден капитана идва при мен и ми казва: „Майсторче, не искам да се обиждаш, но тук ти водя един от шлепчиите, майстор на рибената чорба, да ти покаже как се прави, за да ни я приготвиш, така както ние обичаме“. Естествено, че нямаше от какво да се обиждам, та аз бях на няколко месеца работа…

ribenaИ така, нарязвате рибата на парчета (в случая аз нарязах само остатъка от сома), посолявате и оставяте настрана. Нарязвате кромид лук, домати, малко целина и моркови на дребно. Слагате всичко заедно в завряла вода и го оставяте да ври, докато месото на рибата започне да се разпада от костите. Ако имате решетеста кошничка за рибата е много удобно, защото така се изважда месото от рибата, след като се свари и се обезкостява. Посолявате на вкус. Като се свали от огъня се поръсва със ситно нарязан девесил (задължителна подправка за всяка риба). Ако добавите и малко магданоз ще стане перфектна.

Тази чорба е от тези видове, в които главното е течната част, месото и продуктите вътре са просто добавка за вкус.

Трябва да Ви кажа, че екипажа „изсърба“ чорбата и остави голяма част от месото, може би защото българина така е научен ли, не знам, но това е факт.

Така ме научиха да правя рибена чорба, хората (т.нар. шлепчии, работят и живеят на шлеповете по реката, такава е работата там), които прекарват по-голяма част от живота си буквално в река Дунав. Те са друго племе, със собствени виждания за живота и за вселената изобщо. Така и ги знаят всички, които по един или друг начин са се докоснали до тях. Пълни с истории, от рибарски до абсолютно приключенски, дори и аз имах две-три такива, ама за тях друг път.

Та, за мен, това е оригинала на оригиналите на рибената чорба, и то от първа ръка. Пригответе я така и сами ще се убедите! Да Ви е сладко!

И един съвет – рибената чорба е най-вкусна от главите на речната риба. От морски риби е по-добре да ползвате месото на рибата, не е препоръчително да я правите от главите на морски риби, така са ме учили майсторите-готвачи!

Автор: Енчо Енчев

2 коментара

  1. Огнян Добрев

    Абсолютно вярна рецепта. Аз добавям следното приложение: В купичка слагам доматен сос, много сол, много люто, много червен и черен пипер/смлян/, счукан чесън, оцет. Тази добавка се слага в чинията/рибената чорба, се сервира в дълбока чиния/ по желание и според вкуса.

    • Енчо Енчев

      Благодаря! Това все пак е оригинала, чийто свидетел съм! Иначе, вариации на тази тема, колкото хора и краища… Важното е да ни вкусно и прятно!

Напиши коментар

Вашият email няма да бъде публикуванЗадължителните полета са означени с *

*

Loading Facebook Comments ...