Начало | Икономика | Световна | Как валутната политика на Китай ще промени света

Как валутната политика на Китай ще промени света

китайска валутаКолебанията на китайската валута в последно време олицетворяват най-доброто и най-лошото от един глобализиран свят, в който събитията на едно място могат мигновено да променят политическите и финансовите разчети на правителствата в други райони. През по-голямата част от човешката история общностите, културите и икономиките в света са съществували независимо една от друга, разделени от огромни разстояния и труден терен. Би отнело, например, месеци или дори години новини от Китай да стигнат до Европа по търговския маршрут „Пътят на коприната“ в разгара на неговото използване преди около 1000 години. Даже тогава е било много трудно общностите по този маршрут да се приемат за изцяло свързани.

Нещата обаче вече не стоят така. Сега, докато Китай продължи да коригира курса на юана, пазарите по целия свят ще реагират съобразно с това, макар и по различен начин.

Има няколко причини зад решението на Китай и въпреки това то бе изненада за мнозина. В търсене на стабилност китайската валута е прикрепена към щатската от 1994 година, обикновено с нисък курс спрямо долара. През първото десетилетие на новия век обвързаността помогна на Китай да запази износа си конкурентоспособен, като развитият свят потребяваше продукцията му. Икономическият крах на Запада през 2008 година означаваше, че този модел повече не може да функционира и Китай започна да се опитва да вдига нивата на потребление, така че вътрешният потребител да може да запълни дупката, оставена от отслабването на международния пазар.

Променящият се Китай

Трансформирането от икономически модел, ръководен от износа, в модел, воден от потреблението, би могло да се опише като промяна от това да си като Германия към това да бъде САЩ, като Китай се опита да възпроизведе някои от предимствата, които Съединените щати създадоха за себе си в същата роля. Едно от тези предимства е доминиращата позиция на щатския долар в световната търговия, която означава, че американските потребители могат да натрупат още дългове, а глобалното търсене на долари ще забави момента, в който тези задължения ще достигнат катастрофално равнище. Така Китай се стреми да увеличи международната употреба на юана, постигайки напредък в усилията си. Следващата стъпка ще е юанът да бъде приет като една от валутите на Международния валутен фонд (МВФ) – специални права на тираж. МВФ обаче обяви, че Китай ще трябва да либерализира валутата си преди да бъде направена такава крачка. МВФ взима подобно решение на всеки пет години, а предвиденото за ноември тази година бе отложено за октомври 2016 година.

 В същото време прикрепването към долара бе в помощ на стратегията на Китай, тъй като укрепването на долара през последните две години даде възможност на юана да поскъпва заедно с него в сравнение с останалите плаващи валути по света, осигурявайки възможности на китайските потребители и спомагайки за преминаването от икономика, основана на износа, към икономика, основана на потреблението. Само че ниското световно търсене не създаде добър климат за такава промяна и растежът е нестабилен през този период, отслабвайки до 7 % тази година. Масираният преход от движена от износа към движена от потреблението икономика е рисков и износът трябва да се поддържа висок достатъчно дълго, за да може китайският потребител да се изгради, а също и части от конструктора като например резервната валута. Когато данните за износа през юли отчетоха спад от 8,3 % на годишна основа, всички сигнали сочеха към разхлабване на контрола, което би удовлетворило МВФ и, ако китайската валута продължи да отслабва, както мнозина на пазарите очакват, би дало тласък на износа.

Отраженията от валутната политика на Китай

В глобализирания свят, в който всяка икономика е взаимно свързана с всяка друга, последиците от промяна като китайската могат да бъдат усетени навсякъде. Най-големите икономики в света имат склонността да се движат в синхрон в съвременната финансова история, като централните банки избират да затегнат или отпуснат лихвените проценти, често в бърза последователност. През последните две години обаче действията се отклониха от правилото. Докато една група сега обмисля вдигане на лихвите за първи път от 2008 година, то друга все още прилага програми за количествено облекчаване, които отчасти целят да обезценят валутите и да стимулират растежа. Отвързването на Китай от долара, особено ако юанът се обезцени още спрямо щатската валута, прехвърля страната от първата група към втората и то с ясни последици:

САЩ и Великобритания

След кризата от 2008 година САЩ и Великобритания може би първи възприеха пряка парична политика за стимулиране на икономиките си. Количествено облекчаване се прилагаше и от двете страни на Атлантика и вероятно в резултат на това двете икономики оглавиха възстановяването през последните няколко години. И през последните 12 месеца финансовият свят се съсредоточи върху ключов въпрос: Кога Управлението за федерален резерв на САЩ ще повиши лихвените проценти за първи път от 2008 година? Bank of England се бори със същата дилема. Вдигането на лихвата ще се разглежда като първа стъпка към „нормалността“ след продължителния период на свръхниски ставки и капитали потекоха от нововъзникващите пазари към САЩ в очакване.

Спорадичният растеж и ниските равнища на производителност, наред с трайно ниската инфлация в двете страни, накараха техните централни банки да отложат повишаването на лихвите, но силното създаване на заетост в последно време даде повод на мнозина участници на пазара да очакват САЩ да направи промяната през септември 2015 година (а Великобритания – в началото до средата на 2016 година). Американската икономика не разчита особено на износа, изолирайки го от някои от недостатъците на силната валута, която обикновено ощетява експорта. Най-новата мярка на Китай обаче създава една различна валута, спрямо която доларът може да поскъпва. Сега евентуално вдигане на лихвата вероятно ще укрепи още повече долара до степен, в която това може да стане проблем за икономиката на САЩ. В такъв случай промяната в Китай може да е променила отговора на най-големия финансов въпрос на годината; пазарните очаквания за повишаване на лихвените проценти се отложиха за декември и дори могат да се прехвърлят за 2016 година.

Нововъзникващите пазари

Положението на нововъзникващите пазари беше напечено няколко години. Износителите на суровини в Азия, Африка и Латинска Америка се радваха на бум между 2000 и 2008 година, когато Китай потребяваше суровата им продукция като част от производствената си машина и китайските инвестиции поддържаха цените още няколко години след това. От 2011 година световните цени на суровините поеха надолу, като икономиките на Бразилия, Нигерия, Русия и няколко части на Азия пострадаха най-много, което пролича от трайно поевтиняващите им валути. Обезценяването на юана намалява способността на Китай да прави разходи и без изненада валутите на нововъзникващите пазари продължиха да спадат. Всеки път, когато юанът отслабне, това създава още проблеми на тези страни, тъй като много от тях с радост приеха западни капитали в добрите времена, а сега имат огромни заеми, деномирани в долари, по балансите в частния сектор и те стават по-трудни за изплащане.

Япония и еврозоната

В същото време обезценяващият се юан тласна нагоре валутите на Япония и еврозоната. Този развой е проблематичен, защото и двете са повели политика на количествено облекчаване, отчасти за да девалвират валутите си.

Откакто дойде на власт през декември 2012 година, японският премиер Шиндзо Абе прилага тройна стратегия, целяща да отърси Япония от икономическата й паника от последните две десетилетия. Първата от трите „стрели“ включваше парично облекчаване, отчасти за да бъде понижена стойността на юана и да бъдат стимулирани растежът, воден от износа, и инфлацията. Планът не проработи. Инфлацията остана упорито под целта от 2 %, износът през юли намаля спрямо година по-рано, а растежът е силно ненадежден, като за второто тримесечие брутният вътрешен продукт се сви с годишен темп от 1,6 %. Дори преди валутната реорганизация в Китай се заговори, че темпът на количественото облекчаване, вече удвоен през 2014 година, ще трябва да бъде повишен допълнително. Поевтиняването на азиатските валути спрямо японската само ще засили тези призиви, но пред удвояването на количественото облекчаване има затруднения.

Така наречената Абеномика губи обществената подкрепа. Даже вътре в администрацията Абе и ръководителят на Bank of Japan Харухико Курода имат разногласия кой е най-добрият начин да се продължи. Първият настоява за още облекчаване. Вторият, вероятно осъзнаващ сложностите, идващи от това, че Bank of Japan вече държи доста голям дял от достъпния пазар в японски държавни облигации, настоява за фискална консолидация. Различните мнения за решенията на Абе, като например да забави планираното вдигане на данъка върху потреблението и други политически курсове по военни въпроси, донесоха на администрацията най-ниския рейтинг на популярност от идването на власт (през юли той бе 38 %, спад спрямо 46 % през юни). Грандиозният експеримент на Абе е притиснат до стената, ограничавайки възможността на премиера да удвои залога и в политически, и в икономически план. Може би наближава моментът Абеномиката да бъде отменена. При такива обстоятелства е трудно да си представим, че Абе ще остане на поста.

В Европа програмата за количествено облекчаване на Европейската централна банка (ЕЦБ) също отслаби валутата, подобрявайки състоянието на икономиките в еврозоната. Вече се заговори за вариант ЕЦБ да удължи количественото облекчаване след планирания му край през септември 2016 година. Технически решението не би било толкова проблематично, колкото в Япония, тъй като количественото облекчаване в Европа не е продължило толкова дълго и ЕЦБ би могла да преодолее каквато и да било липса на достъпни облигации чрез удължаване на самоналожените си лимити за изкупуване на суверенни дългови книжа. И все пак ако Европа обмисля да продължи програмата си, може да се срещнат трудности при убеждаването на Германия в ползите от количественото облекчаване, създавайки вероятно неоправдани политически проблеми в момент, когато континентът вече е дълбоко разпокъсан.

Източник: МЕДИЯПУЛ

Напиши коментар

Вашият email няма да бъде публикуванЗадължителните полета са означени с *

*

Loading Facebook Comments ...