Начало | Общество | Култура | Денят 25 август в българската история

Денят 25 август в българската история

българска история

На тази дата през 1809 г. – Софроний Врачански завършва превода на политическия трактат „Театрон политикон, сиреч Гражданское позорище“, изготвен от Амвросий Марлиан. 40 години по-късно в 1849 г. – във Видин пристигат полски и италиански доброволци, участвали в унгарската революция. Броят на потърсилите убежище в града емигранти достига около 4500 души – унгарци, поляци и италианци.
На тази дата преди 138 години в 1877 г. – руските части осъществяват настъпателни действия в района на връх Шипка. Българските опълченски дружини са изведени за възстановяване към Габрово, като единствено четвърта дружина остава на позициите си по настояване на самите опълченци.
На 25 август 1886 г. – княз Александър I абдикира от престола. След контрапреврата, организиран от Стефан Стамболов и подполковник Сава Муткуров, е формирано регентството и съставено временно правителство. С телеграма до Княза в Льов те го канят да се завърне в страната и да поеме отново управлението.
На тази дата в 1979 г. България се разделя с един от най-големите майстори на четката – художникът Димитър Гюдженов.

1979 г.
В периода 16 – 25 август 1979 г. в София се провежда първата международна детска асамблея „Знаме на мира“. Открит е и едноименен монумент в местността „Камбаните“ край София. За събитието пристига и генералният директор на ЮНЕСКО Амаду Махтар М’Боу.

1961 г.
Открита е спортната зала „Универсиада“ в София.

1947 г.
Великото народно събрание ратифицира мирния договор на страните от Антихитлеристката коалиция с България, подписан на 10 февруари същата година в Париж.
Парижки мирен договор е подписан от България и страните от антихитлеристката коалиция, участвали във Втората световна война. Според него границите на България се възстановяват във вида, в който са съществували до 1 януари 1941 г., т. е. преди подписването на Тристранния пакт с държавите от хитлеристката ос. Освен това тя се задължава да изплати 70 млн. долара репарации, от които 45 млн. на Гърция и 25 млн. – на Югославия. По настояване на западните велики сили в договора е поставен текст с невярно съдържание, а именно, че България е взела участие във войната против хитлеристка Германия едва след подписването на примирието от 28 октомври 1944 г., въпреки че тя се включва в нея още на 8 септември същата година. В сравнение с Ньойския мирен договор 1919 г. Парижкия мирен договор е сравнително по-лек. Най-важният фактор, допринесъл за това обстоятелство, е реалното участие на страната ни в окончателния разгром на хитлеристка Германия. Договорът влиза в сила на 15 септември 1947 г.

1945 г.

Съюзната контролна комисия препоръчва на българското правителство да отложи изборите. Това решение е взето в Москва и е част от съветската тактика на отстъпки по отделни въпроси (които обаче не застрашават позициите й) пред западните съюзници, за да се запази разбирателството между тях, докато СССР възстанови своя икономически потенциал.
САЩ, удовлетворени от отлагането на изборите, изразяват съгласие да приемат български политически представител във Вашингтон. За такъв е назначен ген. Владимир Стойчев.

1936 г.
Проведена е нелегална конференция на анархистите, в планината Витоша, като се издига идеята за обединението на всички анархисти в страната.

1928 г.
На Шипка е произведен 47-и випуск на Военното училище, известен като „Шипченски“.

1886 г.
Княз Александър I абдикира от престола. След контрапреврата, организиран от Стефан Стамболов и подполковник Сава Муткуров, е формирано регентството и съставено временно правителство. С телеграма до Княза в Льов те го канят да се завърне в страната и да поеме отново управлението. На 16 август 1886 г. той е посрещнат в Русе от регентството и правителството, които го уверяват, че обстановката в България е умиротворена. На следващия ден – 17 август – е обявена прокламация, с която държавният глава поема управлението на страната.
Главните организатори на преврата напускат пределите на България, но тези от участниците, които остават и не успяват да се укрият, са заловени и съдени за държавна измяна.
Въпреки това княз Александър I не постига стабилност. Той търси на всяка цена поддръжката на руския Император Александър III, която обаче не получава. Разколебан от отрицателното отношение на руските управляващи кръгове към него, Князът назначава ново регентство в лицето на Стамболов, Каравелов и Муткуров и се отрича от короната. След прощална церемония с регентството, правителството, офицерския кадър и гражданството на София на 25 август 1886 г. той напуска България. С австрийски кораб отива в Турну Северин, откъдето отпътува за Австро-Унгария.

1877 г.
Руските части осъществяват настъпателни действия в района на връх Шипка. Българските опълченски дружини са изведени за възстановяване към Габрово, като единствено четвърта дружина остава на позициите си по настояване на самите опълченци.
На 21 август сутринта войските на Реджеб паша започват атака срещу позициите на връх Св. Никола, а челните части на Шакир паша настъпват срещу Орлово гнездо. На първия ден са отблъснати 7 атаки. На следващия ден турците не атакуват, но престрелките не стихват. Шипченци спечелват едно цяло денонощие, което е от огромно значение за успеха на отбраната. Решителният и най-тежък бой започва на 23 август. Още призори турците откриват артилерийски огън по цялата позиция. Около 10 ч. турците получават шест табора подкрепление. Към обяд всички турски атаки са отбити, но положението остава тежко. Патроните и снарядите са на привършване. Към 17 ч. настъпва критичният момент в тази героична епопея. По скатовете лежат труповете на повече от 1380 защитници. В боя се хвърлят всички, включително и тежко ранените. В последния момент пристига помощ. Ген. Радецки пристига с две сотни казаци и взвод планинска артилерия. Шипка е спасена, а армията на Сюлейман паша не успява да се съедини с войските на Мехмед Али паша и да подпомогне Осман паша, отбраняващ Плевен, и заедно да изтласкат руската Дунавска армия северно от р. Дунав. По време на 3-дневните боеве загубите на Шипченския отряд възлизат на 3100 руски войници и офицери и 535 български опълченци, а загубите на противника – на повече от 8200 души.

1849 г.
Във Видин пристигат полски и италиански доброволци, участвали в унгарската революция. Броят на потърсилите убежище в града емигранти достига около 4500 души – унгарци, поляци и италианци.

1809 г.
Софроний Врачански завършва превода на политическия трактат „Театрон политикон, сиреч Гражданское позорище“, изготвен от Амвросий Марлиан.
Софроний Врачански (поп Стойко Владиславов) – български възрожденски книжовник, учител и общественик, роден през 1739 г. в гр. Котел. Получава килийно образование на гръцки език. През 1762 г. е ръкоположен за свещеник в Котел. През 1765 г. преписва Паисиевата “История славянобългарска”. Преписът се съхранява повече от столетие в котленската църква “Св. Петър и Павел”.

На тази дата са родени:

1938 г.
Родена е народната певица Янка Рупкина. Завършва техникум за медицински сестри в Бургас през 1954 г. Солистка в Българското радио (от 1960). Изпълнява предимно песни от Странджанския край: „Калиманко, Денко мари хубава“, „Алтън Мара“, „Станиното лице“ и др., както и песни от цялата страна и фолклорна музика от други държави. Солистка в трио „Българка“ и групата „Балкана“, които популяризират българския фолклор. Носител е на Златен медал от Международния фестивал за народна музика в Картаген, Тунис (1967) и на други отличия.

1873 г.
Роден е генерал-майор Константин Георгиев (1873 – 1925). Завършва Николаевската академия на генералния щаб в Санкт Петербург през 1904 г. През Първата световна война (1915 – 1918) е командир на ХХVI пехотен Пернишки полк. Активен член на Военния съюз. Председател на Софийското бюро на Демократическия сговор. Убит на 14 април 1925 г. от комунистически терористи, за да привлече погребението му жертвите на атентата в църквата „Света Неделя“. Идеята е да се убие известен общественик, чието погребение ще събере в църквата политическия елит на държавата – царя, правителството, депутатите от парламента и други видни общественици.

На тази дата умират:
2006 г.
Умира Кирил Манолов Ракаров – български футболист, защитник.
Играе в „Червено знаме“ (Павликени) от 1949 до 1950 г. в “Б” група. От 1951 година до 1964 играе в ЦСКА. Има 190 мача и 17 гола в “А” футболна група.

2005 г.
Умира Георги Илиев – български борец и предприемач, шеф на ВИС-2 и ВАИ холдинг, дясна ръка на Васил Илиев, считан за видна фигура в организираната престъпност в България в периода на преходa на България към демокрация и пазарна икономика.

2004 г.

Умира Милан Огнянов Миланов – български сценарист, кинооператор и режисьор.
Роден е в град София на 27 май 1942 г. През 1967 г. завършва Софийския университет с физика, а през 1976 г. завършва ВГИК, Москва със специалност операторско майсторство.

1979 г.
Умира художникът Димитър Гюдженов (1891 – 1979). Роден е на 20 януари 1891 г. в Стара Загора. Следва известно време в Париж. Участва в изложби в Берлин, Виена, Прага. По известни картини: „През Морава“, „През гробищата“, „Вечер в Стара планина“, „Черепишки манастир“, „Хан Кубрат“, „Борис в манастир“ и др. Автор на 15 исторически картини със сюжети от Първо и Второ българско царство, репродуцирани за учебни пособия по българска история.

1958 г.
Умира Светозар Акендиев Димитров (псевдоним Змей Горянин ) – български писател, автор на разкази, повести, романи и пиеси – най-често с историческа тематика. Той е роден на 11 януари 1905 г. в Русе. През 1924 г. завършва гимназия в Русе и работи като чиновник до 1930 г., когато се премества в София. Сътрудничи на литературния печат с критични бележки, хумор, сатира, стихове. Автор на очерци, портрети, произведения за деца. Някои съчинения: „Аз и другият“ (1928 г.), „Боят при Стара Загора“ (1935 г.), „Любен Каравелов. Христо Ботев“ (1935 г.), „Непобедимите“ (1935 г.), „Хайдути“ (кн. I, 1935 г.), „Хайдут Велко“ (кн. II, с. г.), „Последният ден“ (1936 г.) „Бачо Киро“ (1937 г.), „Георги Войтех“ (1939 г.), „Балканският цар. Из живота на легендарния Хаджи Димитър“ (1941 г.), „В освободена Добруджа (пътни бележки)“ (1941 г.), „Подир стоманените птици“ (1942 г.), „Поп Харитон“ (1943 г.) и др.

1949 г.
Умира Кръстьо Пастухов (1874 – 1949) – български политик, общественик, публицист. Той е роден на 15 октомври 1874 г. в Севлиево. През 1895 г. завършва право в СУ, специализира в Германия (1897-1898 г.). От края на 1895 г. е адвокат, отначало във Враца, а след това в София. През 1902 г. е един от гарантите (поръчителите) на Г. Димитров при встъпването му в БРСДП. При разцеплението на партията (1903 г.) остава в крилото на широките социалисти. Член е на ЦК на БРСДП (ш. с.) от 1909 г.. От 1911 г. постоянно е избиран за народен представител. Министър на вътрешните работи в кабинета на Т. Теодоров (1919 г.) Отначало одобрява политиката на Народния сговор, но по-късно се обявява против нея. Водач на дясното крило в БРСДП (ш. с.). Твърд и последователен демократ, защитава Търновската конституция. По време на II св. война (1939-1945 г.) се включва в т. нар. легална опозиция. Отказва да влезе в Отечествения фронт и се противопоставя на действията на БРП след 9 септември 1944 г. През януари 1945 г. е отстранен от състава на ЦК и заедно с Г. Чешмеджиев, К. Лулчев и др. излиза в опозиция на ОФ. Лидер на БРСДП (о) след 1945 г. През 1946 г. е осъден на 5 години затвор. Убит от криминален затворник в Сливенския затвор.

1948 г.
Изпълнена е смъртната присъда на о. з. ген. Димитър Томов – активен участник в завземането на властта на 9 септември 1944 г., член на БРП (к), заемал отговорни длъжности във Военното министерство. Той е задържан на 14 януари 1948 г., а в обвинителния акт от 23 май му се приписват такива „престъпления“ като „предателство“, „саботаж във войската“ и „лично облагодетелстване“. Така на практика започва да се прилага Сталиновата формула за „врага с партиен билет“.
Димитър Томов е български офицер, генерал-майор (10 септември 1944 г.), един от главните организатори и активен участник в превземането на Министерството на войната на 8 срещу 9 септември 1944 г. Роден е на 28 август 1908 г. За заслугите му при насилствената смяна на правителството е произведен от капитан в чин генерал-майор (без да има необходимото генералщабно образование). Член на БКП (1945 г.), началник на канцеларията на военния министър (1945 г.), началник отдел “Доставки и поддържане” (1946 г.), началник отдел “Военна промишленост” (1947 г.). Задържан на 14 януари 1948 г. като “враг с партиен билет”. Софийският областен военен съд го осъжда на “смърт чрез обесване” по обвинение в “предателство и саботаж”. Обесен е в Софийския централен затвор.

1942 г.
Умира композиторът Панайот Пипков (1871 – 1942). Роден е на 21 ноември 1871 г. в Пловдив. През 1891 г. постъпва като актьор в драматичното отделение на Столичната драматично-оперна трупа (по-късно „Сълза и смях)“. В периода 1893 г. – 1894 г. учи музика в Миланската консерватория. През 1899 г. е диригент на хора на Музикално дружество „Гусла“ във Варна, ръководи Музикално-театрално дружество „Лира“ в Русе (1899 г.), учител в Ловеч, където създава оркестър (1900). В София ръководи самодейни хорове и оркестри, пише композиции. Участва в Балканската война (1912 – 1913) като капелмайстор, диригент е на Свободния театър, на хор „Г. Кирков“ (1919), хормайстор в Народната опера (1920 – 1921), артист и музикант в Софийския драматичен театър (1923 г.) и капелмайстор на Градската духова музика към Столичната полиция (1924-1930 г.). Пише клавирни пиеси, хорови песни, детски оперети, пиеси за цигулка, опера, музика към драми. Автор на музиката на химна „Върви, народе възродени“ (1901), музика и либрето на първата българска оперета за деца „Деца и птички“. Пише стихотворения и драми – „Бойко“ (1892), „Деян“ (1901), комедии – „Невероятна случка“, „Годежният букет“, „Благотворителност“ и „Пътуващи артисти“ (изгубени).

1919 г.
Умира Георги Йорданов Кирков – български публицист и писател, член на БРСДП от 1895 г. Той е роден на 15 август 1867 г. в Плевен. Учи в Александровската гимназия в град Николаев (Русия). От 1886 г. до 1887 г. е ученик в Априловската гимназия в Габрово. През 1887 г. помага на Ц. Гинчев в издаването на сп. “Труд” в Търново, а от началото на 1888 г. участва в редактирането на сп. “Развитие” в Русе. Работи като учител. Завършва Школата за запасни офицери (1890 г.). Следва картография във Виена (1892 г.-1895 г.). Сътрудничи на в-к “Социалист” и сп. “Ден”. Главен редактор на “Работнически вестник”, който излиза в Казанлък (печатаните фейлетони във вестника излизат в отделна книжка – “Дремиградски смешила”, 1900 г.). Избран за член на ЦК на БРСДП (на V конгрес на партията), а от 1903 г. е секретар-касиер на ЦК. Основател на Общия работнически синдикален съюз (1904 г.). Участва в различни конгреси на Интернационала. Марксист, борец срещу опортюнизма в работническото движение; посреща с възторг събитията през 1917 г. в Русия.
Автор на песните: “Песен на труда” (1898 г.), “Работнически марш” (1899 г.) и др.

Източник: ФОКУС

Напиши коментар

Вашият email няма да бъде публикуванЗадължителните полета са означени с *

*

Loading Facebook Comments ...