Начало | Политика | Актуално | „Беззащитното“ НАТО

„Беззащитното“ НАТО

Новите членове на НАТО не отделят достатъчно средства за отбрана, а разходите, които в крайна сметка отиват за отбрана, не винаги са похарчени правилно и умно.

НАТО

НАТО

Само през миналия месец руските десантчици са провели серия от бойни учения и стрелби в Псков, на около 20 мили от границата с Естония. Тези учение напълно се вписват в стратегията за дрънкане с оръжия по протежение на североизточния фланг на Европа. Изданието IHS Jane`s 360 съобщи, че през миналия месец изтребителите на НАТО са прихванали рекорден брой руски бойни самолети над Балтийско море. Високите темпове на нахлувания във въздушното и морско пространство са били придружени от усилване на ревизионистката риторика на Кремъл. Но докато влиятелните лица в Балтийските страни и Полша с тревога предупреждават за все по-агресивното поведение на Русия, останалите посткомунистически страни предпочитаха да заемат много по-безпристрастна позиция – и не само по отношение на Русия, но и към своята собствена сигурност.

Военните разходи на Чехия, Словакия и Унгария дори не се доближават до тези, за които призовават от НАТО: да се харчат 2% от БВП за отбрана. Макар тези показатели да се доближаваха до желаната цел по време на присъединяването на тези страни към Алианса, от тогава те се намират в състояние на свободно падане и днес се колебаят около 1%. Дори Полша не отговаря на установените стандарти – макар днешното правителство, което ще бъде на власт до изборите през есента на тази година, планира постепенно в течение на следващите години да увеличи разходите за отбрана до 2%.

Абсолютното ниво на разходите има голямо значение. В края на краищата, издръжката на военните наистина струва скъпо и неизбежно означава разходи. Това, че редица военни проекти страдат от преразходи или проблеми с резултатите, е причината, поради която страните трябва да харчат повече, а не по-малко, за да поддържат своята сигурност.

Също така парите са харчат за различни неща. В Чехия и Словакия разходите за личния състав – за разлика от инвестициите във въоръжение – са в подем. Словакия харчи в момента почти 70% от своя бюджет за военнослужещите си. От части това се дължи на факта, че в Централна Европа се повишава професионализма на военните и това влече след себе си повишаване на заплатата и осигуровките. Но, тъй като разходите се пренасочват от въоръжението към личния състав, Централна Европа рискува да се превърне в колекция бюрократи с пагони, а не в ефективни бойни сили.

Когато военните разходи в Централна Европа се насочват към превъоръжаване, това често се прави произволно, без особена мисъл дали новите покупки ще се впишат в общата военна инфраструктура на НАТО. Става дума за опасно недоглеждане; страните от Централна Европа не са толкова големи, за да могат сами да осигурят значителни въоръжени сили. Разходите трябва да се правят при ясна стратегия, за да могат техните армии да се превърнат в ефективно допълнение към въоръжените сили на големите страни от НАТО.

Изглежда, че Полша прави изключение от това. В абсолютни стойности нейните разходи за отбрана през последните години нараснаха, и страната също така осъществява мащабна програма за модернизация на армията, която започна през 2013 г. и ще продължи до 2022 г. Както написа в своя статия за Американ ентърпрайз институт Андрю Мичта, новите придобивки включват „кораби, вертолети, танкове и бронетранспортьори, допълнителни самолети и най-важното нови зенитно-ракетни комплекси за противовъздушната отбрана“.

Полша също така се оказва единствената в региона страна, чието стратегическо мислене включваше възприемането на руското завръщане към активна политика като заплаха още преди украинската криза. Ръководейки се от тези си разбирания Варшава инвестира в традиционни въоръжени сили, способни да сдържат локални конфликти – най-вече концентрирани около военизирания руски анклав Калининград.

Фактът, че детайлите около военните покупки в Централна Европа като правило са скрити за обществото, пораждат корупция. През 2009 г. чешкото правителство одобри покупката на 107 бронетранспортьори „Пандур“ за ВС на Чехия, сключвайки сделка на стойност около 577 милиона долара. Цената на една бойна машина се оказа над три пъти по-висока, отколкото в Португалия, където правителството почти по същото време от същата компания купи друга партия „пандури“ с по-усъвършенствани функции и оборудване. Също така се установи, че производителят на „пандурите“ австрийската компания „Щайер“ тайно е сключила договор с чешкия лобист Ян Волчек, за да води индиректни неофициални преговори между компанията и чешките политици, за които се смята, че са получили част от печалбата от продажбата за своите партии.

През 2014 г. Словакия купи 2 военно-транспортни самолета C-27J Spartans за 99 милиона евро от италианския производител Alenia Aeromacchi. Конкурентите от EADS-CASA и Lockheed Martin бяха изключени от търга, в резултат на което единственият останал доставчик бе Alenia. За момента всички подробности по договора остават секретни, разходите за придобиването на самолетите без видима причина превишават номиналната цена. Освен това, проблемът с корупцията не се ограничава само при големите покупки. Дори стойността на малки доставки като тези на защитни очила и слънчеви панели, като правило, значително са завишени в сравнение с цените, посочени онлайн.

Дори Полша не е застрахована от подобни проблеми. През 2011 разобличенията на нарушения при покупките доведоха до обвинението на 22 служители на МО, които са сключили сделки на обща стойност 5,5 милиарда долара. В един от скандалите се оказа въвлечено и елитното полско подразделение ГРОМ, извършило няколко покупки, включващи между другото 58 джипа, негодни за военни цели. Освен тях са били открити и други нарушения на закона в сферата на военните услуги.

Даже да оставим настрана корупцията, възможностите за отбрана на региона са фрагментирани и демонстрират ниска степен на съвместимост. От 2011 правителствата на четирите страни от „Вишеградската група“ планират създаването на постоянна „Вишеградска бойна група на ЕС“, която в първата половина на 2016 г. трябва да разполага с около 2500 войници готови за действие.

Създаването на подобна група би станало важна стъпка към изграждането на сили, които биха могли да променят ситуацията в стратегическите разчети на Русия и НАТО. Но предстои да бъдат направени още много неща, за да се запълнят пропуските във военното сътрудничество между четирите страни.

ПВО на страните от „Вишеградската група“ може да бъде организирана съвместно, а не чрез независимите национални военно-въздушни сили. В Балтийските държави останалите членки на НАТО патрулират във въздушното пространство на ротационна основа. Чехи, поляци, унгарци и словаци, на свой ред, имат възможност да осигурят безопасността на своето въздушно пространство, но те само биха спечелили от обединението на своите ресурси. Военното образование и боевата подготовка биха могли да се осъществяват на регионално равнище, както това се случва в Прибалтика, където през 1999 г. беше открит съвместен Балтийско колеж за отбрана. Военните покупки в региона също биха могли да бъдат съгласувани и да се правят съвместно.

Опитите за по-задълбочена координация ще се сблъскат със сериозни бюрократични препятствия. Така например, всяка от четирите страни използва различни процедури за военни покупки, в същото време сътрудничеството между четирите военни системи е ограничено. Тези проблеми могат да бъдат решени от политическото ръководство, разбиращо, че стратегическите интереси на четирите държави от „Вишеградската група“ са тясно свързани, въпреки различията в риториката, идваща от техните столици. Необходимо е също така лидерство, за да се преодолее чувството за самоуспокоение, което отдавна парализира региона. В такива области, като киберсигурността, Централна Европа изостава далеч. В Словакия до ден-днешен няма специализирано бюро за решаването на въпросите на киберсигурността.

Политическото лидерство зависи от волята на гражданите, които могат да я изразят на избори. За съжаление, за мнозинството избиратели в региона безопасността и нивото на отбрана се оказват на последно място в списъка с приоритети.

Източник: Информационна агенция БГНЕС

нато 2Четвърта власт, припомня: НАТО е създадена на 4 април 1949 год., като защитна организация срещу евентуално нападение от Съветския съюз. Очевидно от създаването си до днес, НАТО не функционира по предназначение.

Напиши коментар

Вашият email няма да бъде публикуванЗадължителните полета са означени с *

*

Loading Facebook Comments ...