Начало | Общество | Култура | Скритите приказни постройки в сърцето на София

Скритите приказни постройки в сърцето на София

сирак скитник1Столичният квартал „Лозенец“ крие безброй много приказни постройки, като къщата на Сирак Скитник, Водната кула или къщата с бръшляна.

Често пъти в забързаното ежедневие ни се случва да вървим из столичните улици, но да не спираме. Да гледаме, но да не виждаме. Именно тук се случва падението… Точно в тези моменти изпускаме прелестни кътчета, китни къщурки или постройки, каращи ни да се чувстваме като герои, излезли от някоя детска приказка или жители от друго време.

 

Най-вероятно ще си кажете: Аз ли не ги знам, та аз съм кореняк софиянец! Ако прочете следващите редове, може и да промените мнението си, поне от части.сирак скитник2

Една разходка, например по бул. „Джеймс Баучър“, може да ви отведе до ъгъла на ул. „Галичица“ и ул. „Св. Теодосий Търновски“. Именно там приказно се извисява Водната кула на кв. „Лозенец“. Почти цялата обрасла в дива лоза, пренася погледа и ума ви в друго време. Чувствате се така, сякаш всеки момент Рапунцел ще спусне дългите си руси коси през прозорчето на кулата и ще се провикне към вас.

сирак скитник3Историята на кулата, обаче далеч не започва толкова приказно. В началото на XX в. местността наоколо била една от най-високите точки на София. Живеещите не можели да се водоснабдяват по гравитационен начин от водопроводната мрежа, която до 1926 г. се захранвала с витошки води. Затова се наложило да построят водонапорната кула, като огромен контрарезервоар, който създава налягане за водата. Строежът на кулата стартирал чак на 20 септември 1928 г. и завършил на 20 ноември 1929 г. Тя е изградена по френска система за строеж на водонапорни кули с железобетон и тухлена зидария.

Когато хидротехнологиите на Водната кула се развалили, тя станала ненужна и спрели да я използват по предназначение. Участта и в днешно време е неясна, тъй като от години се търсят адекватни решения за нея. Опазването на постройката е важна, защото Водната кула в София е единствената оцеляла самостоятелна водна кула на територията на столицата. Въпреки, че днес не се използва по предназначение от 2006 г. досега приказната кула заживява нов живот. Неправителствено сдружение всяка година, и до ден-днешен организира в нея вече станалия известен Water Tower Art Festival, посветен на културата.

На ул. „Борова гора“ 32 в кв. „Лозенец“, пък се намира една китна къща с причудливи форми. Точно срещу Борисовата градина тя смирено „съзерцава“ минувачите, които рядко и обръщат внимание. До красивата врата ни посреща следният надпис – „Тук от 1926 до 1943 година живя Сирак Скитник (1883-1943). Художник, поет, критик, театрал. Първи директор на Радио София“.

Парцелът, на който е построена къщата по проект на арх. Георги Овчаров, е отпуснат от общината на подпоручик Панайот Христов, по-известен с псевдонима Сирак Скитник, като обезщетение и награда за героичното му участие в Първата световна война. Панайот Христов заема различни длъжности, сред които съредактор на сп. „Златорог“, драматург и артистичен секретар на Народния театър, библиотекар в Министерството на просвещението, председател на дружество „Родно изкуство“. Сирак Скитник се утвърждава като една от най-ярките фигури в междувоенното българско изкуство. През 30-те години Сирак Скитник е пръв председател на Съюза на дружествата на художниците, а през 1935 г. става главен уредник на Българското радио. Сирак Скитник умира през 1943 г.

Днес, красивата някога къща на Сирак Скитник, изглежда тъжно запустяла. В двора здравецът е станал господар. Освен табелката по нищо не разбираме каква велика личност е живяла в тази къща. На пръв поглед къщата изглежда безстопанствена. В противното ни убеждава единствено подменената алуминиева дограма на първия етаж.

водна кулаНе на последно място по важност си заслужава да се види и още една приказна къща, скрита в малките улички отново на кв. „Лозенец“. Къщата с бръшляна, така и казват местните хора. Ако я видите няма как да я подминете. Гледайки я на ул. „Цанко Церковски“ 43 не може да не си спомните небезизвестния откъс „…Бяла, спретната къщурка, две липи отпред…“ от стихотворението „Родна стряха“ на Ран Босилек. В случая двете липи са заменени от два величествени бора, криещи къщата в прегръдката си. Бяла пейка в грижливо поддържаната градина с рози и леко открехнатото прозорче ни подсказват, че къщата има обитатели.

София крие още безброй много скрити къщи и чудати места, сякаш излезли от друго време и епоха. Безмълвно те всекидневно ни приканват да спрем и да ги видим.

Източник: Информационна агенция БГНЕС

Напиши коментар

Вашият email няма да бъде публикуванЗадължителните полета са означени с *

*

Loading Facebook Comments ...