Начало | Бизнес | Анализ | По-голяма част от дълговете, които колекторските агенции събират, са на физически лица

По-голяма част от дълговете, които колекторските агенции събират, са на физически лица

Събиране-на-вземания-2Възложените на колекторските компании (фирми за събиране на вземания) дългове на физическите лица са се увеличили с над 150 млн. лева спрямо същия период на миналата година, сочи проучване, направено за Асоциацията на колекторските агенции в България. Това обаче не означава със сигурност, че задлъжнялостта на населението се увеличава, а по-скоро показва, че кредиторите са по-активни в изискването на дължимите им суми.

Адвокат Петър Хранов заяви пред агенция БГНЕС, че колекторските агенции злоупотребяват с незнанието на гражданите. Подписвайки документи на тези фирми хората признават задължението си и се прекъсва давностният срок.

Могат ли гражданите да бъдат сигурни в коректността на колекторските агенции и изискваните от тях суми? Какво трябва да знаят, за да не бъдат измамени?

В интервю за Радио България Александър Грилихес, член на Управителния съвет на Асоциацията, каза:

Винаги е добре ако имат съмнения дали една сума е дължима да поискат доказателства за това – фактури, ставки, погасителни планове и пр. Компаниите, които са членове на Асоциацията на колекторските агенции спазват много строг етичен кодекс, който сме приели, и мога със сигурност да твърдя, че ако се обади служител на компания от Асоциацията няма вариант да се говори за сума, която всъщност не е дължима. Чували сме за некоректни практики на пазара. Борим се много активно с подобни случаи и се надявам, че постепенно те наистина ще изчезнат.

Успеваемостта на събирането на вземанията от колекторските агенции силно зависи от вида на дълговете. При ранните задължения, където се използват напомнителни обаждания за току-що просрочени суми, успеваемостта е много висока, 70-80 процента и нагоре. При събиране на стари задължения, натрупани през годините, е много трудно да се установи контакт с лицето със задължения и вследствие да се постигне договорка. В зависимост от портфейла успеваемостта в тези случаи може и да е в рамките на два до пет процента.

За кои услуги жителите на страната имат най-много неизплатени задължения? Какви са причините за забавянето на плащанията?

Основната причина е, че много хора живеят на ръба на финансовите си възможности. Те имат ограничен финансов ресурс, които трябва да разпределят между всички дължими плащания. Оттам нататък те се опитват да приоритетизират плащанията и го правят на база най-вече на риска, който носи неплащането на определена стока или задължение. В този смисъл най-ценното за тях в общия случай е домът, т.е. плащат се ипотечните кредити и вноските по тях. След това са тези услуги, чието прекъсване може да наруши комфорта на човека. Например плащанията за електричество са много високоприоритетни, тъй като услугата може да бъде прекъсната веднага и няма алтернатива – ако не си платиш сметката няма начин по който да ползваш електричество. След това започва да се „жонглира“ със следващите задължения и много често започват просрочия по кредитни карти, по сметките към мобилните оператори, където ако бъде прекъснат договорът може да се отиде при друг оператор и услугата да се получи от алтернативен доставчик. Оставяните за накрая задължения са към комунални услуги, които не подлежат на прекъсване – топла и студена вода, може би и по някои финансови задължения.

Каква е културата на погасяване на дълговете на българите спрямо останалите европейци – по-добра или по-лоша?

Основните разлики идват от това какво следва, ако не платиш. В почти цяла Европа има единни кредитни регистри. Ако не платиш сметка това е информация, която става достояние на всички други икономически субекти в страната и това би затруднило впоследствие да се получи нов кредит или да се сключи договор за доставка на нова услуга. В България такъв единен регистър липсва. Единственото, което БНБ поддържа е централният кредитен регистър, където са отразени само задълженията към финансови институции – банки и небанкови такива. Неплащането на определени услуги, особено комунални и други, не носи този наказателен елемент от спад на репутацията на съответното лице. Предполагам поради тази причина в България се наблюдават по-високи нива на задлъжнялост. И докато не заработи подобен механизъм, който да има дисциплиниращ ефект, това ще продължи да бъде тенденция, която ни отличава от другите европейски страни.

На фона на спада на нововъзникващите задължения Александър Грилихес прогнозира, че при продължаващ растеж на икономиката би следвало да се подобрят нивата на задлъжнялост. Колкото до натрупаните задължения от изминали години – често те се изчистват срещу някаква отстъпка от страна на собственика на дълга.

Източник: Информационна агенция КРОСС

Напиши коментар

Вашият email няма да бъде публикуванЗадължителните полета са означени с *

*

Loading Facebook Comments ...