Начало | Бизнес | Анализ | Скромно представяне на групата-кандидати за гуверньор на БНБ

Скромно представяне на групата-кандидати за гуверньор на БНБ

Доц. Пламен Пъчев: Скромно представяне на групата-кандидати за гуверньор на БНБ

 

Преди време бях на обучение във Великобритания и един професор във водещ английски университет ни доказваше със сложни изчисления решаващата роля на централните банки за макроикономическата стабилност в държавата. Ненапразно тези банки по закон са независими. И най-добрите централни банки са както във водещите европейски държави, така и в Австралия и Нова Зеландия.

Докато бях в Лийдс научих също, че според законите във ФРГ, например, при спор между управата на Бундесбанк и правителството волята на последното може да се прокара само за две седмици. След изтичането им по закон става това, което са решили банковите експерти от Бундесбанката. И това се прави не толкова заради постановката в закона, но и за благото на хората и някои железни правила в ръководството на националната икономика, които централните банкери добре познават, а политиците – не винаги.

На дневен ред у нас е изборът на нов управител на БНБ – всички очакваме да е специалист по финанси, дай боже, честен, желателно и морален – с една дума… свръхчовек.

Но преди да го видим какъв е, той вече е в групата на партийните номинации – „Радев от ГЕРБ, Манолов от Реформаторския блок, Вазов от Патриотичния фронт и Йоцов от АБВ“, четем в пресата. Интересно ми е не може ли управителят на една независима и понякога длъжна дори да спори с правителството институция, като БНБ, да е извън партийните квоти?! Или поне да не тръбим на всеослушание, че всякакво назначение у нас над ниво нископлатен чиновник е все партийно?

Знае се, че най-вероятният бъдещ гуверньор на БНБ ще бъде този, който е предложен от управляващата партия. А за него научихме, че е дългогодишен служител във финансовото министерство, бивш зам.-министър и технически експерт в МВФ. Малко или никак, обаче, не се знае дали той ще отстоява независимостта на Централна банка на България /една от най-старите в Европа – ако някой е забравил – бел.а./. Защото дали е честен като човек и отличен специалист започва да губи значение, ако стане проводник на партийни поръчки. Споменът за такива към Искров още искри – та чак боде…

На изслушването си в парламента фаворитът на ГЕРБ Димитър Радев засега дава заявка за послушен и изпълнителен висш банков чиновник, без особено въображение. Поради очевидния скандал с КТБ и престъпните пропуски на надзора на БНБ, естествено за приоритетна задача той декларира засилването на банковия надзор. Другата му идея е приемането на Закон за преструктуриране на банките – каквото и той да разбира под това. „Преструктуриране“ за знаещите означава сливане, уголемяване или диференциране на дейностите. Тъй като банките са частни акционерни дружества за мен е крайно неясно как чрез закон може да бъде постигнато това. Що се отнася до чуждицата „стрес-тестове“, които той също предвижда да провежда, ако стане управител на БНБ, то подобни упражнения са неприложими за нашите банки. Защото те работят в стабилна среда и съвсем спокойно събират влогове, управляват фирмени сметки и дават кредити за бизнеса и за потребление – със значително по-висок процент от този при влогонабирането. Тук един здравомислещ аналитик не вижда нищо стресово. На фона на над 40 млрд. лв. вложения в банките и обилието от ресурс за кредитиране аз не виждам нужда от подобни тестове, провеждащи се иначе в банки с рискова дейност и в динамична , конкурентна среда. Нашата не е такава. Но е истински стрес да си банкер и да ти се обади лидер на управляваща партия с особени претенции. Е, за това няма измислени тестове.

Радев, както и други от кандидатите, слагат на върха на пирамидата като приоритет при своето евентуално управление на БНБ влизането ни в еврозоната. Никой от тях, обаче, не пое отговорност в изказванията си да превърне в мотор на този процес институцията, която възнамерява да оглави.

И едва в края на експозето си Димитър Радев бегло засегна темата за независимостта на БНБ като централна банка на държавата – неизвестно защо ,обаче, с епитета „политически независима“. Та нали в условията на валутен съвет БНБ няма по закон право да провежда каквато и да било политика, което е и един от основните недостатъци на тази форма на организация на финансите. А ако България бъде приета в еврозоната , за което се ангажира да работи Радев след евентуалното си избиране , тази независимост съвсем ще бъде отнета на БНБ, защото ще се прехвърли в компетенциите на ЕЦБ.

Та, докато бях в Англия домакините именно това се опитваха да ни внушават – централната банка е нещо независимо и несвързано с партийни политики и дребни ежби по върховете. Тази страна ,без иначе да се отличава с голям евроскептицизъм , упорито отказва да възприеме общата европейска валута. А националната им банка – „Банк ъф Ингланд“, е една от най-консервативните и независими банкови институции в света.

При изслушването на останалите кандидати за наследника на Искров засега чухме, може би, важни за обществото, но очевидно скромни задачи – да не се повтаря банковата криза от 1997 година и „случаят КТБ“. Е, и на това благодарим!

Източник: Информационна агенция БГНЕС. Интервю с Доц. д-р Пламен Пъчев, преподавател в Югозападния университет.

Напиши коментар

Вашият email няма да бъде публикуванЗадължителните полета са означени с *

*

Loading Facebook Comments ...